ДОРАЗПРА̀ВЯМ СЕ, -яш се, несв.; доразпра̀вя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Довършвам да се разправям с някого, разправям се докрай. ● Обр. В миг високо разгорян, / поде се огъня и лудо по земята / и сенки надалеч и светлина размята: / .. / Свий ги пак и метне, .. / като на бой напусне ги и сблъска / една о друга там, сборичка ги — и пак / ги урне, унесе нанейде в нощний мрак / да се невидими те нататък доразправят. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 271.